I fix nothing, I let it go.

checklist на годината януари, февруари, март 1. да дадеш шанс на някого, макар и знанието, че отношението ти няма да се промени. [ \/ ]  2. последно желание и опит за интегриране в арменска общност.  [ \/ ]  3. разни логически и онтологически неволи и една когнитивна наука [ \/ ]  4. да отида сама на филма " The Girl with the Dragon Tattoo (2011) " и увереността, че мога да съм като Лисбет [ \/ ] 5. да се разплачеш след неуспех при невзета книга в библиотеката или защо не получавам никога точно това, което искам и когато го искам в живота -> спирам с даването на излишни шансове [ \/ ]  6. или ще спра веднага след отвратителен уикенд в Банско - все пак поне мястото си струва, особено през март. [ \/ ]  7. първо интервю за работа, първо дръпване на цигара, за пръв път червено червило и изобщо много първи неща в средата на месеца [ \/ ]  8. запознанство, една седмица и половина и дисфункционалността води до завършек [ \/ ]  април, май, юни 9. ако б

Drag my teeth across your chest to taste your beating heart My fingers claw your skin, try to tear my way in You are the moon that breaks the night for which I have to howl ♥

означи ме под графа виновни виновни за твоето безсъние напиши ме като тайна онази будещата нощем измисли си милион причини да не спираш да ме търсиш и ще вляза преспокойна в твоя храм лишен от мощи.

  часовникът,  работещ наобратно, ми показа най  правилното време.

ако съм студена през зимата то е защото мисълта ми тръгна да си създава топли мисли които те намират дори затрупан в преспи ще облека палто от лед тогава инак ще се издавам много

You can look in my eyes and you can count the ways   I want you.

кажи ми, че не е твърде късно за ранното събуждане на отнесените от морето лодки, които в люляковите небеса се срещат, за да си поиграят на нови ранни начала след късно оставени пристанища?

имат те история  бенки по лицето ти очертава ща съзвездие на мисли неизказани свят на нелогичност анти-аксиома тичност две прегради срутени - в желание за близост    порив да ме видиш - фрагментарни диалози смелост та е в смисъ ла   на усмивката въ в четири       ---- имат те история бенки по лицето ти аз създавам смутове прихващаш ги във полети.

i f you knew how much i love you y ou would run away b ut when i treat you bad i t always makes you want to stay.

трудно се оставям да бъда изживявана. от страх веднъж наизживяна.. да остане празнота и уплашил и наситил си душевните гладчета, хищно да препуснеш към чужди гори със все още неизчоплени преживяности.

ако остана тук, неизживяна каквато нямаше да ме оставиш ще забравя за писмата, които никога не ще изпратя. тогава ти ще изхабяваш делника, превръщайки го в пепел и подобие на изсмуканата тревога, че изчезваш, оставяйки зловонни себе-копия.  

  „боли ме, боли ме... болиш ме, искам болкоуспокояващи..“ болиш във мен като умора като пресъхнала река, и си пътник, развалил покоя на изоставената ми гора. болиш отвътре, като рана да я разчопля, не успях, синина във мен остана, без теб дните щом броях. болиш отвън и пак отвътре болиш във всеки минувач болиш ме все по - навътре, без болка си отиде днес по здрач.

има само едно по - тъжно нещо от това да се чувстваш изхабен, това да не успееш да (до)изхабиш някой от преминаващите мигове в живота си...

“when everything is life and death you may feel like there’s nothing left instead of love and trust and laughter what you get is happy never after but deep down all you want is love the pure kind we all dream of but we cannot escape the past so you and i will never last” ♡

ако бъдем двойката, която не се докосва, ще спреш ли да правиш огнени кълба от дупки по мен само с един поглед?

 Анна Карина като Анжела във филма на Жан-Люк Годар UNE FEMME EST UNE FEMME (1961) е и винаги ще си остане олицетворение на женственост и безподобна красота, като източник на вдъхновение както в кино изкуството, така и в света на модата, нейната следа има и голям отпечатък в/у моето съществуване. А това е просто един опит за пресъздаване на нейната героиня   от  филма (която лесно може да се погледне като универсализира н образ на женската двояка природа и вманиеченото желание да не знаеш какво искаш) Happy Birthday, Anna!

“Треперя над всяка секунда, мъча се да я изчерпя; нищо наоколо не ми се изплъзва, домогвам се до всичко, което минава покрай мен, всичко запечатвам в себе си завинаги - и мимолетната нежност на прекрасните очи, и уличните шумове, и измамния зрак на развиделяването - и все пак минутата изтича, без да я задържа, приятно ми е, че отминава...” - Погнусата ... Бях сама... и тъжна, пиех кафе, валеше топъл майски дъжд, пианистът-виртуоз свиреше Шопен. Интересно е, че не го забелязах веднага, може би вината бе в цялата оживена тълпа от млади студенти, бързащи да се скрият от дъжда. Първото, което видях беше купчината листа с изписана музика, изглеждаше вдъхновен, ръцете му, оцапани в мастило, трепереха. Беше небрежен, небръснат (но в същото време елегантен и подреден), със сако и разкопчана риза, пиеше двойно уиски с лед и пушеше цигара след циагара.   Изведнъж шумът стана дразнещ, пианисът - досаден, стенният часовник - пронизващ всяка секунда, а дъждът - глупав и безкраен, защото всичко

I wanna be a virgin pure A 21st century whore {♥}

решавам, още малко да помисля.. макар, че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с хераклит, всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен поток? не, НЕ.. бунтувам срещу това, но всеки нов анализ ме изправя пред ужаса на предвидимостта, как така не мога да съм от онези спонтанни хора, със спонтанни постъпки и още по-спонтанни решения. роб съм на собствения си контрол, който сигурно съм си го наложила в един от дните на детско поражение (да кажем, че необмислено съм направила нещо съвсем тривилано, което разбира се е довело до сблъск.. и БУМ.. в уплаха съм решила много внимателно отсега нататък да правя каквото и да било). и да страдам заради детски грешки? но кое е по-опасно - да съм предвидима пред себе си или пред другите? пред себе си, защото бягам, когато реката, спира да е плитка, в дълбокото с улпаха осъзнавам контрола веч

като чу, че цялото е повече от своите части, "където"-ти се скри зад други обстоятелствени пояснения с неточен (про)изход и корен, провеси някакви обещания-паразити по стените на моето колебание, състави си план за две-три нови изтънчено гримирани изречения, облече скъпо и топло уморените гласни на пропуканото лято. но пропусна да види, че след моята точка никога не следва твоето "където".

ще преплувам и теб, и слънцата, които ти подарих, във време, измислено от трети, когато бурята сънува пети стих, а аз се плаша от новите куплети. ще те изплувам, свръхглаголно, в инфинитив до брега и гънката на порива с желание в многоточие и взрив спомена реши да се самоизмива. -- но плувал си другаде ти и преди и връщал си се много пъти ако съм воднисто смела - остани пък нека водите да са вечно мътни.

Tell me that you need me more and more everyday, Never let me go, just stay.

оставям те да завладееш мойте скрити граници и времето назад ще  спира да се връща. кръвта ми нежно   в тебе ще заспи, когато слееш мойте с твоите привидности. и няма да поискам  да съм алено предишна, без граници към теб по - силно те желая. обаче някога несигурен-излишен да не отидеш да ограбваш онези кули с незавладени граници.

спирам тук и търся време диагноза: безразлична обсесивност, залепям върху теб желание и име, размесвам ги с малко експресивност. бъркаш в мен и ме изпиваш, а си обсесивно безразличен. хем студено е, отсъстваш, хем хищно искаш ме, различен. как да слея свойта цялост в твойте две противоречия, като съм в лошата безкрайност на несъвместимите наличия.

do you care about all the little things or anything at all This is something old ( but still special ) i've made. Song: Angels On The Moon by Thriving Ivory Program : Sony Vegas Pro 7

  с бръснарско ножче ще изрежа всеки ъгъл на моята наивност и всеки къс разочарование. ще отхапя и спомена, болящ около дланите. със сол ще разтривам бедрата си, да забравят да си пожелават първи, ще обеля устните си, а косите ще отрежа, за да не ме познае никой... (ако си отидеш)

I'm here trying not to bite your neck, but it's beautiful and I'm gonna get... ...so drunk on you and kill your friends. You'll need me and we can be obsessed. And I can touch your hair and taste your skin, the ghosts won't matter 'cause we'll hide in sin.

в подробностите на деня все по - лесно те измислям прекрасно-цял в достатъчности. в потребностите на съня друг безжалостно увива   мрачните ми безсъзнателности.

i wish my name was Clementine ♥

Ако те надраскам целия с черно мастило и те залея отгоре с боя, ако те изрежа, изхвърля, измачкам, изгоря. Ако те убия с чувства, изоставя, унижа, ако дори не помисля, че греша. Ако съм открито безинтересна, все съща а теб отказвам да разбера. ---- Ще ме нарисуваш ли, въпреки всичко, специална и добра?

And I can think of a thousand reasons why I don't believe in you, I don't believe in you and I

отрязвам мисълта, изхвърлям я или оставям да изтече, изгризвам огризките на спомена, в себе си не ще ме въвлече. чопля се и се изплювам, раждам се и търся сбъдване изкусно с опит да се излекувам, а час по час изнемощявам се..

I need The darkness The sweetness The sadness The weakness I need this I need A lullaby A kiss goodnight The angel sweet Love of my life Oh, I need this Well, is it dark enough? Can you see me? Do you want me? Can you reach me? Or I'm leaving

в различието пак търсиш ти еднаквост, когато от нещо си лишен и в липсите намираш илюзорност на нуждата да бъдеш окрилен. а дупките запълваш агресивно с усмивка цял се чувстваш, но дали? и думите фалшиви до противност чертаят маски в калните мечти.

Денят превръща се във нощ, а реките сменят си посока, небето срутва се (Атлас изгуби мощ) и зацарува някаква Луна жестока. Гъсениците не стават пеперуди, дъждът пресъхва, изсъхват и цветята, у майката детето обич спря да буди и близост няма между братята. Сълзите напомнят захарен памук, а пък кафето люто устните ми пари и птиците не стигат никога до юг, ледът дланта ми днес подпали. А пък пътуващите кораби излитат и мравките се крият във снега. Вселената обръща се обратно, когато съм без тебе аз сама.

(не)обременености в обременения влаковъртеж на случайни случвания в (не)случайно време..