Денят превръща се във нощ, а реките сменят си посока, небето срутва се (Атлас изгуби мощ) и зацарува някаква Луна жестока. Гъсениците не стават пеперуди, дъждът пресъхва, изсъхват и цветята, у майката детето обич спря да буди и близост няма между братята. Сълзите напомнят захарен памук, а пък кафето люто устните ми пари и птиците не стигат никога до юг, ледът дланта ми днес подпали. А пък пътуващите кораби излитат и мравките се крият във снега. Вселената обръща се обратно, когато съм без тебе аз сама.