отрязвам мисълта, изхвърлям я или оставям да изтече, изгризвам огризките на спомена, в себе си не ще ме въвлече. чопля се и се изплювам, раждам се и търся сбъдване изкусно с опит да се излекувам, а час по час изнемощявам се..
I need The darkness The sweetness The sadness The weakness I need this I need A lullaby A kiss goodnight The angel sweet Love of my life Oh, I need this Well, is it dark enough? Can you see me? Do you want me? Can you reach me? Or I'm leaving
в различието пак търсиш ти еднаквост, когато от нещо си лишен и в липсите намираш илюзорност на нуждата да бъдеш окрилен. а дупките запълваш агресивно с усмивка цял се чувстваш, но дали? и думите фалшиви до противност чертаят маски в калните мечти.