I fix nothing, I let it go.

  „боли ме, боли ме... болиш ме, искам болкоуспокояващи..“ болиш във мен като умора като пресъхнала река, и си пътник, развалил покоя на изоставената ми гора. болиш отвътре, като рана да я разчопля, не успях, синина във мен остана, без теб дните щом броях. болиш отвън и пак отвътре болиш във всеки минувач болиш ме все по - навътре, без болка си отиде днес по здрач.

има само едно по - тъжно нещо от това да се чувстваш изхабен, това да не успееш да (до)изхабиш някой от преминаващите мигове в живота си...

“when everything is life and death you may feel like there’s nothing left instead of love and trust and laughter what you get is happy never after but deep down all you want is love the pure kind we all dream of but we cannot escape the past so you and i will never last” ♡