"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко и прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" жена съм, в ръцете ти топящи трепериш в такт от страсти окрилен, детето в мен се цупи и се мръщи, когато вместо да ме стоплиш, си студен, а дявол съм, когато друга те желае, как смее да те гледа, все така не две, а три жени във мен живеят и всяка те желае със страстта на другите - и силно, и капризно, и леко отмъстително дори обаче ти не стой така замислен инак оплетен ще си до зори от дете, което ти се иска да упътиш жена, която те затваря в плен и един дяволит във мене съдник поставили те в бърканицата, във мен.