Всеки човек има тайни. Загадъчни, непонятни, мръсни, недостойни малки тайни, които го правят уязвим и самотен. Малко място в съзнанието си, към което никой няма пропуск и пътят е зазидан от дебели камъни и трънливи растения. Тъмно кътче, в което дори самият притежател на ключа не обича често да се връща и най-важното, в повечето случаи не го прави нарочно. Това място обаче го задължава да не го забрави и се нуждае от постоянни грижи. И така човек от време на време се връща към него, за да го нахрани с нови преживявания, за да го засити с нови мисли, за да задоволи жаждата му за компания и да изчисти прахоляка на предишните прегрешения. Защото това тъмно кътче има характеристиките едновременно на убиец-социопат и на незадоволена и самотна любовница. В това пространство на съзнанието глас имат най-мръсните и грозни лица на човека-негов притежател. Това място примамва със своята сбъднатост, в него няма Не-та и Не-трябва-та, то не спазва никакви морални и етични кодекси. И най-важнот