Не е нужно да се стараеш да впечатлиш всички, не е нужно да се преструваш, че харесваш дадено нещо, за да привлечеш някой. Ако го правиш, накрая сам се поставяш в ситуации, в които не ти е комфортно, правейки неща, които действително не искаш да правиш. Трябва да приемеш себе си изцяло, не прави компромис, не се крий зад маски. Ще бъдеш много по -щастлив, когато бъдеш оценен от хората, които те "виждат" истински, такъв какъвто си. Човек излъчва една безкрайно приятна лекота, спокойствие, увереност, когато е автентичен, неподправен във всичко, което правиш с всички хора, с които общуваш. Затова няма нужда да се пробваш да "обуваш чужди обувки", защото няма да ти станат така както ти стават собствените. Ти си един единствен на света, безсмислено е постоянно да се опитваш да правиш каквито и да е компромиси със своята оригинална и прекрасна същоност. Когато вършиш онова, която наистина обичаш, ще срещаш хората, които ти прилягат истински и ще ти се случват все неща, които ще ти носят неподправено удоволетворение.
И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)
Коментари
Публикуване на коментар