Пропускане към основното съдържание

{след 24}



искаш ме за себе си
аз пък искам да танцувам
нощта е красива и не съм на себе си
може би даже се преструвам
ще играем на гоненица с лунните лъчи
а в снега ще полежим до сутринта
ще ми кажеш, че без мен не можеш ти
а аз вътрешно от цинизъм ще пищя
играеш с гънките на усмивката ми
и за миг ме пренасяш в друга галактика
може би чак след 24

се случвали истински специалните неща.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)
  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012