първи срещи с моя съпруг

подаряваш цветя

през зимата

сняг вали през март

замръзнали пръстчета

стопени в твоите

без повод срещи

под нощни лампи

разширени зеници

съзвездия по мен

говориш ми

сякаш съм твоя

не ме докосваш

чувствам се чуплива

разголвам се със думи

дистанция помежду ни

притеснителност

интимност

в любов необратима.

Коментари

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Прочетете още

Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

Прочетете още

И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012

Прочетете още

I fix nothing, I let it go.

Търсене в този блог