Танцувах под
дъжда, дете бях във снега.
А на пролет раждах плодове
През лятото се влюбвах във света
В мрака ме търсеше, мълчеше.
Полета прекосих. Под нощното небе заспах.
Смисъла разбрах в пожънато сърце
Смирих се, промених се
Не ме намери на старите места
...
Дъга съзрях, в деня, когато
вода от извор жив отпих.
Свободна тичах сред полята
и себе си от пресъхване спасих.
А потърси ме, там където
е овехтяло и пресъхнало
За нов живот родена съм, когато
сред сушата разцъфат люляци.
Коментари
Публикуване на коментар