I fix nothing, I let it go.

  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

подаряваш цветя  през зимата сняг вали през март замръзнали пръстчета стопени в твоите без повод срещи под нощни лампи разширени зеници съзвездия по мен говориш ми сякаш съм твоя не ме докосваш чувствам се чуплива разголвам се със думи дистанция помежду ни  притеснителност интимност в любов необратима.

Т анцувах под дъжда, дете бях във снега. А на пролет раждах плодове През лятото се влюбвах във света В мрака ме търсеше, мълчеше. Полета прекосих. Под нощното небе заспах. Смисъла разбрах в пожънато сърце Смирих се, промених се Не ме намери на старите места ... Дъга съзрях, в деня, когато вода от извор жив отпих. Свободна тичах сред полята и себе си от пресъхване спасих. А потърси ме, там където е овехтяло и пресъхнало За нов живот родена съм, когато сред сушата разцъфат люляци.

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

С усмивка тихо ме повикай, ще дойда аз със тяло на нощта и времето изгубва вече стойност, ще бъде наша вечността. С ръце протегнати хвани ме, ще слеем пръсти в забранена тишина и чувствата добиват вече смисъл, ще забравим за онази самота. С очи измамливо поискай ме, ще скрия теб и мен във лунна светлина и хората със завист ще ни търсят, ще бъдем само двама в любовта. (07.05.2009) 

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012

Аз съм краят на твойто начало, ту ме няма, ту пак се прераждам и съм сън, и съм дух, и съм тяло, върху руините твои пак се изграждам. Аз съм тихата мисъл, която те дразни, все несигурен дали да ме опазиш, но без мен делниците ти са празни, неспособен мен от себе си без болка да избавиш. Аз съм чужда и твоя, но една съм, скрита в издайническите ти зеници, и страдам, и прося, но силна и горда съм, различиш ли ме от другите измислици. Аз съм нощта на твоя ден, щом станеш, и до края на тихия залез теб обичам, ще успееш ли началото ми в изгрева да хванеш, когато по вятъра любовни думи ти изричам. (01.10.2011)

Да, бяхме слаби, но силни сме сега, облечени със Твойта праведност. Преди се давахме на страсти и дела, сега оправдани сме в Христа! Пътувахме за никъде, копнеехме за вятъра. Продавахме, купувахме, но празни връщахме се... някога.. В душите ни безплодни, светът ни бе приятел. Избирахме по Его и търсихме Създател. Но нямахме Спасител и спъвахме се ден след ден, до онзи миг, във който провалът бе последен. Защото се спасихме и срещнахме ний Господа.. без да го заслужим, без дела и склонността да присвоим за себе си заслугата. Защото осъзнахме човешката си нищета и смирихме се и плакахме за жертвата на Исус Христа. Сега сме оправдани, призвани сме за нов живот! И делото Господне не ще се спрем да прогласим. Така че всичките народи да познаят Господа и Негови ученици да се наричат всякога! (6.09.2019 г.)

мисли в главата рибки в реката хаос във думите коси разпиляни поглед в тълпата слънце в мъглата понятност-потайност в разговори - пъзели.

щях да броя с часове луничките по лицето ти (ако имаше лунички) щях да докосвам белезите от живота по тялото ти (ако знаех, че ги имаш) щях да плувам безметежно в синевата на очите ти (ако имаше сини очи) щях да цитирам поемите и стиховете ти (ако беше станал поет) щях да се обличам често по-особено (ако беше ми казал кое "особено" ти харесва) щях да ходя с теб навсякъде (ако изобщо обичаше да пътуваш) Но ти  си просто някой чужд и интересен Какво ли с тебе щях ако те познавах?

Любовта е достатъчна.  Аз и ти не сме!  Вплетени, объркани,  търсим ключове  към врати, отключващи  щастие, но не!  Недостатъчни се връщаме  и все гладни сме. А има тайна простичка -  да даваш от сърце.  Научиш ли се,  вярвай ми,  любовта достатъчна  ще е!

2 Б са клас чудесен, пълен с умнички деца. Ивето ни е спортистка пък от класа при това. Ники да рисува най-обича, Илия е като паяк на стена. Яна певица е голяма, Ерик ни учудва с номера щом за брейка стане дума. Викито над книгите заляга. Васко пък със смях ни заразява. Всички спират да шумят щом Катринка с танц се изявява. Жорко много е пътувал и е голям скиор. Елдар – медалист по шорттрек ставал да разказва много обожава. А пък Боби от футбол се вълнува и Митко е направо каскадьор! Всички гледат със желание света наоколо да опознаят! 2 Б са клас чудесен И обичам си ги аз! Пожелавам им веселие, ще се видим в трети клас! 

нека аз се преструвам, че ми липсваш а пък ти да НЕ казваш, че го знаеш. нека на думи ме събличаш от допир да те е страх от счупване нека сме отчайващо неискрени неразбраност локва спор помежду ни когато сме готови да обичаме ще бъдем ли най-после себе си?

искаш ме за себе си аз пък искам да танцувам нощта е красива и не съм на себе си може би даже се преструвам ще играем на гоненица с лунните лъчи а в снега ще полежим до сутринта ще ми кажеш, че без мен не можеш ти а аз вътрешно от цинизъм ще пищя играеш с гънките на усмивката ми и за миг ме пренасяш в друга галактика може би чак след 24 се случвали истински специалните неща.

3. Бъди автентичен, не се прави на някой, който не си. Не е нужно да се стараеш да впечатлиш всички, не е нужно да се преструваш, че харесваш дадено нещо, за да привлечеш някой. Ако го правиш, накрая сам се поставяш в ситуации, в които не ти е комфортно, правейки неща, които действително не искаш да правиш. Трябва да приемеш себе си изцяло, не прави компромис, не се крий зад маски. Ще бъдеш много по -щастлив, когато бъдеш оценен от хората, които те "виждат" истински, такъв какъвто си. Човек излъчва една безкрайно приятна лекота, спокойствие, увереност, когато е автентичен, неподправен във всичко, което правиш с всички хора, с които общуваш. Затова няма нужда да се пробваш да "обуваш чужди обувки", защото няма да ти станат така както ти стават собствените. Ти си един единствен на света, безсмислено е постоянно да се опитваш да правиш каквито и да е компромиси със своята оригинална и прекрасна същоност. Когато вършиш онова, която наистина обичаш, ще срещаш хората...

2. Никой не е ти е длъжен с нищо Не се възползвай от хората, не очаквай от другите да ти помагат непрестанно и независимо от всичко. Никой не е длъжен да го прави. Бъди благодарен за това, че са до теб. Бъди благодаря, че правят живота ти по-смислен. Те са дошли там НЕ за да играят ролята на "помощни колелца". Ако сам не можеш да се справиш с ежедневните задачи, тогава се научи. Не карай хората да вършат нещата вместо теб. Не ги третирай като даденост. Няма човек, който ще търпи такъв вид егоизъм. 

1. Всеки човек има собствен път. Робърт Фрост е казал: Two roads diverged in a wood, and I-  I took the one less traveled by,  And that has made all the difference . Няма смисъл да се сравняваш с другите около теб, с техния  личен и професионален живот, с нещата, които са постигнали, времето, когато са ги постигнали и лекотата или сложността, с която са ги постигнали. Твоите време и начин на случване не приличат на никой друг. Всичко от което се нуждаеш ще ти се случи във време, което е най-подходящо за теб самия и по начин, който не прилича на никой друг и който е подходящ единствено за теб. Затова просто бъди уверен и стъпвай здраво!

Един списък с 25 уроци, които извлякох за своите 25. И тъй като смятам, че човек е проект, който е в постоянна промяна и самоусъвършенстване, нищо от казаното по-долу не стои със знак перманентност. През останалите дни от месец ноември ще публикувам всеки един урок отделно с описание към него. Това е много личен проект, вдъхновен от един прекрасен youtuber, учител, човек,  Ралф Смарт . 1. Всеки човек има собствен път. 2. Никой не е ти е длъжен с нищо. 3. Бъди автентичен, не се прави на някой, който не си. 4. Прави това, което те прави щастлив. 5. Заобиколи се с хора, които те подкрепят. 6. Цени родителите си. 7. Няма по-прекрасно усещане от независимостта. 8. Намери занимания, които те вдъхновяват. 9. Подходящият човек ще дойде като комплимент към твоя живот, няма да се превръща в целия ти живот. 10. Сродната душа не идва, за да запълни липси. 11. Преди всичко трябва да откриеш вътрешна хармония и щастие. 12. Хората идват в твоя живот или като урок или ка...

Спри! Не бързай толкова. Огледай се малко. Виж какво подминаваш. Усмихвай се повече на непознати. Позволявай да бъдеш заговарян. Помагай, ако можеш. Не бъди сляп за околните. Прави хубави неща. Бъди понякога и намръщен. Остави се да бъдеш тъжен. Изпусни малко парата. Кажи, че си спрял да вярваш и въпреки това продължи да бъдеш романтик. Благодари повече. Обръщай внимание на най-дребните неща. Пътувай. Не се страхувай да се изгубиш. Опознавай чужди традиции. И цени своята. Разпознавай важните неща. Твори. Мечтай. Обичай. Не се връщай. Не поправяй. Не съжалявай. Винаги върви напред!

Приемам тежестта на дъжда върху плещите, приличам на липа с листа от роса покрита. Пречиствам се веднъж, усещам се свободна и дишам като в сън в готовност да се сбъдна. Променям се едва и смелост ще ми трябва да може най-подир във слънце да повярвам. И капките ще спрат, и дъга над хълма ще се вдигне, ще пожелая аз, до мене ти да стигнеш. ~ 02.07.