I fix nothing, I let it go.

да играем на несподелимост? нека аз ти казвам, че ми липсваш , а ти да казваш, че го знаеш.

там където никой не финишира първи съвсем нямаше значение, че бях втора.

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко и прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" жена съм, в ръцете ти топящи трепериш в такт от страсти окрилен, детето в мен се цупи и се мръщи, когато вместо да ме стоплиш, си студен, а дявол съм, когато друга те желае, как смее да те гледа, все така не две, а три жени във мен живеят и всяка те желае със страстта на другите - и силно, и капризно, и леко отмъстително дори обаче ти не стой така замислен инак оплетен ще си до зори от дете, което ти се иска да упътиш жена, която те затваря в плен и един дяволит във мене съдник поставили те в бърканицата, във мен.

ако изсмукаш всяка клетка в мен която те желае ще остане само една родена да те мрази обаче обречена е на смърт от лъжесвидетелстване

когато лодките в бутилките решат да се удавят, а писмата не  дочакат до зори, снеговете пък до болка  припряно закъсняват, ще се срещнем пак объркани почти, но вече знаещи, за дъха на зимата и думите неказни в нощта, отхапваш малко  от плода и в ириса изписва се желание - ела.

докосване измамно, от преди полепва в мен като клавиши на пиано. там думите оставяли следи, прехапваш ги със поглед само. и пеперуди, издаващи почти и ти, и мен в усещане, голямо.

И, как дикой кошке, хочется ласки Хоть не надолго забыть о свободе Скоро ты бу-удешь мой ♥