I fix nothing, I let it go.

Затрупана оставам с ябълки и никоя за моята уста. Дните със теб непрекарани намаляват шанса да съм изядена.   А съм направена по твоята захапка и твои са телесните квадрати. Кога ще мине тази меланхолия? Когато ти си затрупаният с ябълки!

нова гънка дразнещо ококорена в деня ми спокоен и лош някаква кривина в моята трезвеност изпъкнала обремененост поражда желания за мръсна съвест а чисти са квадратчета на моето тяло вдлъбнатост-ъгловост омраза и слабост моя незавършеност и дързост този магнит убивам го че би ме погълнал със своята зависимост

отхапвайки червените ябълки на още несбъднати сезони не назъртай лакомо и за костилките от пощадените ми думи.

спомням си за нелеките съдби на предишни лодки и лодкари отплавах без посока, но кажи дали един със друг ще бъдем цели знам само - по - светъл е деня очите ти - слънчеви кълба сред пътя нощем през тревога и фалшове вървя дори не мисля да се връщам още различна, друга съм.. жена в предишните обвивки дишах равно и ако преди съм си тръгвала то днес ще поискам да остана

да играем на несподелимост? нека аз ти казвам, че ми липсваш , а ти да казваш, че го знаеш.

там където никой не финишира първи съвсем нямаше значение, че бях втора.

"Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко и прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" жена съм, в ръцете ти топящи трепериш в такт от страсти окрилен, детето в мен се цупи и се мръщи, когато вместо да ме стоплиш, си студен, а дявол съм, когато друга те желае, как смее да те гледа, все така не две, а три жени във мен живеят и всяка те желае със страстта на другите - и силно, и капризно, и леко отмъстително дори обаче ти не стой така замислен инак оплетен ще си до зори от дете, което ти се иска да упътиш жена, която те затваря в плен и един дяволит във мене съдник поставили те в бърканицата, във мен.