I fix nothing, I let it go.

крия от теб онези очертания и гънки по които ти прилягам така не ми омръзва лесно както става с други.

Затрупана оставам с ябълки и никоя за моята уста. Дните със теб непрекарани намаляват шанса да съм изядена.   А съм направена по твоята захапка и твои са телесните квадрати. Кога ще мине тази меланхолия? Когато ти си затрупаният с ябълки!

нова гънка дразнещо ококорена в деня ми спокоен и лош някаква кривина в моята трезвеност изпъкнала обремененост поражда желания за мръсна съвест а чисти са квадратчета на моето тяло вдлъбнатост-ъгловост омраза и слабост моя незавършеност и дързост този магнит убивам го че би ме погълнал със своята зависимост

отхапвайки червените ябълки на още несбъднати сезони не назъртай лакомо и за костилките от пощадените ми думи.

спомням си за нелеките съдби на предишни лодки и лодкари отплавах без посока, но кажи дали един със друг ще бъдем цели знам само - по - светъл е деня очите ти - слънчеви кълба сред пътя нощем през тревога и фалшове вървя дори не мисля да се връщам още различна, друга съм.. жена в предишните обвивки дишах равно и ако преди съм си тръгвала то днес ще поискам да остана

да играем на несподелимост? нека аз ти казвам, че ми липсваш , а ти да казваш, че го знаеш.

там където никой не финишира първи съвсем нямаше значение, че бях втора.