В своите „Философски изследвания” Витгенщайн за първи път ни представя понятието „езикови игри”, като под него се разбира особен процес на сътрудничество между употребата на езика и някакъв вид действия: „Аз ще наричам ‘езикова игра’ също и цялото, състоящо се от езика и от дейностите, с които той е преплетен”. [1] В началото на изследванията си Витгенщайн започва с критика за обяснението на Августин за посочването като употреба на езика. Несъмнено посочването или обозначаването е част от езиковата употреба, но целта му е да докаже, че функциите, които притежава езикът са много над това. Това е така, защото ние притежаваме набор от безброй знаци, думи, изречения и тяхната специфична употреба, начин на групиране в различни ситуации, би изградила различни езикови игри, в които в зависимост от нашите потребности участваме. В крайна сметка може да се каже, че обяснението чрез посочване е просто още една езикова игра. „Дефиницията чрез посочване обяснява употребата – значението – на...