Пропускане към основното съдържание


 

Сред снега звънлив и тихо в мрака

през нощта изникна минзухар.
И дълго беше сам, но ето стана
наоколо лилав простора цял.
Лъчите стопиха снежната премяна
и всяко тайно чудо стана явно.
Земята зажадува дъхава промяна,
теменужена мелодия засвири трайно.
Деца извика пролетната песен
в букет от трепети поникнали,
за радост, за живот чудесен
след бурите се раждат изгреви.




Коментари

Популярни публикации от този блог

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Двама

С усмивка тихо ме повикай, ще дойда аз със тяло на нощта и времето изгубва вече стойност, ще бъде наша вечността. С ръце протегнати хвани ме, ще слеем пръсти в забранена тишина и чувствата добиват вече смисъл, ще забравим за онази самота. С очи измамливо поискай ме, ще скрия теб и мен във лунна светлина и хората със завист ще ни търсят, ще бъдем само двама в любовта. (07.05.2009)