Пропускане към основното съдържание


 

Сред снега звънлив и тихо в мрака

през нощта изникна минзухар.
И дълго беше сам, но ето стана
наоколо лилав простора цял.
Лъчите стопиха снежната премяна
и всяко тайно чудо стана явно.
Земята зажадува дъхава промяна,
теменужена мелодия засвири трайно.
Деца извика пролетната песен
в букет от трепети поникнали,
за радост, за живот чудесен
след бурите се раждат изгреви.




Коментари

Популярни публикации от този блог

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012