Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.
подаряваш цветя през зимата сняг вали през март замръзнали пръстчета стопени в твоите без повод срещи под нощни лампи разширени зеници съзвездия по мен говориш ми сякаш съм твоя не ме докосваш чувствам се чуплива разголвам се със думи дистанция помежду ни притеснителност интимност в любов необратима.