И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици,

когато срещнах твоята усмивка,

а беше пролет, боцкаха карфици

от минали любови в болезнена обвивка.

И слънцето с дъжда измисли песен,

а мен престана да ме има,

разтворихме се в цвят телесен,

един във друг се смесихме двамина.

А вятърът разпали огъня изстинал,

в секунди светът се преобърна

когато сляхме се в едно, но ето,

как съня в реалност да превърна?

22.05.2012

Коментари

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Прочетете още

Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

Прочетете още

I fix nothing, I let it go.

Търсене в този блог