Пропускане към основното съдържание

2012

checklist на годината
януари, февруари, март
1. да дадеш шанс на някого, макар и знанието, че отношението ти няма да се промени. [\/
2. последно желание и опит за интегриране в арменска общност.  [\/
3. разни логически и онтологически неволи и една когнитивна наука [\/
4. да отида сама на филма "The Girl with the Dragon Tattoo (2011)" и увереността, че мога да съм като Лисбет [\/]
5. да се разплачеш след неуспех при невзета книга в библиотеката или защо не получавам никога точно това, което искам и когато го искам в живота -> спирам с даването на излишни шансове [\/
6. или ще спра веднага след отвратителен уикенд в Банско - все пак поне мястото си струва, особено през март. [\/
7. първо интервю за работа, първо дръпване на цигара, за пръв път червено червило и изобщо много първи неща в средата на месеца [\/
8. запознанство, една седмица и половина и дисфункционалността води до завършек [\/
април, май, юни
9. ако беше депресия, нямаше да продължи две седмици, в търсене на положителни мисли и посъветваната документална измишльотина "The Secret" [\/]
10. караокето и илюзията, че мога да пея в дует "Soul sister" на Train. [\/]
11. случайни засичания, съвпадения и вярата, че всичко си има причина -> друг път. [\/]
12. един литературен конкурс в Шумен, с безброй вълшебни емоции, запознанства и музеи. [\/]
13. неспирен поток от вдъхновение, загубена бройка на написани стихове и прехвърляне на контекста на магичния конкурс в/у студената Софийска реалност. [\/]
14. "трето не-лице", "дата на забиване", "тревожни липси" и къщата с ягодите. [\/]
15. самоубийствена онтологизация, естетически дискурси, духове и средновековни феи и триуфът на глупците при жената от остров "Лесбос". [\/]
16. един сократически диалог и непознаваема свободна воля. [\/]
17. обичам едно запознанство с мен да не е достатъчно или дали имам прилика с Реджина Спектър [\/]
18. приятелки, които не си говорят и краят на незапочнат спор. [\/]
юли, август, септември
19. "или ме четеш, или ме обичаш. и двете не може." [\/]
21. героинята на Жан-Люк Годар - Нана и тъжното й желание да бъде специална (Vivre Sa Vie 1962), което води след себе си цяла мания по старото френско кино, преоткриване на Анна Карина и откриване на филмите на Годар (от времето на "Nouvelle Vague") : À bout de souffle (*), Une femme est une femme (*), Bande à part (*), Pierrot le fou (*), Alphaville (*), Masculin féminin (*), Made in U.S.A (*), La chinoise (*) [\/]
22. бургаско слънце, море и разни любовни фрагменти (не мои, на Барт). [\/]
23. ако границите бъдат завладяни, тогава как да се предпазиш от унищожение или възможно ли е изживяване без изхабяване. [\/]
24. чатовете на питър пан и клементайн. [\/]
25. разочароващото откритие, че не мога да съм част от филм, просто защото ми липсват детайлите и усещането за ежедневност. [\/]
26. new is always better - или репликата, която си повтарям всеки път, когато съм на път да си поставя ново начало, всичко това бива подкрепено с нов бретон. [\/
октомври, ноември, декември
27. трети курс философия, още една крачка към това все по - трудно да ми се получава да се мисля философски. [\/]
28. период на условието, че ако ще ходим на кино, то или ще е старо или ако е ново, поне да е френско. [\/]
29. да те послуша някой близък и най - после да излезе от своята "комфортна зона". [\/]
30. homewrecker  или защо ми е най-щастливо да съм on the run. [\/]
31. вярвам, че съвпадението на имена, места и хора все пак значи нещо -> друг път. [\/]
32. след пореден провал в гонката за намиране на смисъл; поставена диагноза - неизживян пубертет и сериозно решение да не се впускам в нищо, което да е просто за едното прекарване на време. [\/]
33. "уж събира слънчогледа, а пък само в слънчо гледа" или как понякога не усещаш, когато смесваш две неща. [\/]
34. усещане за предостатъчност и свежест. [\/]
35. "кривините ти са интересни и приличат на моите" и как нещо, външно прието за клише, се оказва приятно-странно. [\/]
36. видинско време, семейство и скука. [\/]

Коментари

Популярни публикации от този блог

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)
  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012