Не би назовала причината защо не може да е с него. Не защото е невъзможно, а защото възможността да бъде с него би означавала да страда дълги години докато не бъде с него. И не защото е опасно, а от страх, че мислите й я превръщат в перверзница. Но как мислите могат да те направят перверзен, всеки път си го задаваше този въпрос. Щом са само мисли, значи ги няма в пространството.
- Нека си помисля за еднорог, ще го кръстя Клео, ще си играя с него и ще му реша розовата грива. Нима този еднорог действително ще го има? Разбира се, че не, тогава и тази моя мисловна перверзия, която никога не ще приведа към практика, всъщност е халюцинацийка. Тя реално не съществува, заключена е само в мозъчната ми кора, откъдето преминават безброй невронни жички. Тогава защо се самоизмъчвам по този начин, сам съм затворник на своите мисли. Типично по Сартр пак преминава неделя сутрин, страдам, че не мога да бъда нищо друго освен себе си и своите мисли. Завиждам на собствената си кръв, която се отделя от мен, защото тя най-после НЕ Е МЕН.
Единствено Синият човек я видя. Той успя да чуе всяка нейна дума. В дните, в които той не я виждаше, тя остаряваше с един век, косите й прокапваха и зъбите се разсипваха, ръцете й трепереха от несигурния делник, а устните й се пропукваха на милион сухи линии. Погрозняваше тя или не искаше да бъде хубава за никой друг. Беше й безразлично. Когато си говореха, сякаш и тя ставаше като него, говореха си тайно, с очи и жестове, непонятни за другите около тях. Имаха си таен език и беше забавно. Синият човек отдавна беше хлътнал, влюбен, обичащ, такъв, който не откъсва поглед от първата си любов и никак не може да скрие това чувство. Проблемът беше тя, уплашена, объркана, потънала в перверзия и безпокойство. Когато перверзията е само мисловна и не подлежи на какъвто и да е вид поведение, дали е истинска перверзия. Всичко, което имаше той беше време. Единственото, което нямаше тя беше време. Той беше син, а нейните цветове отдавна клоняха към ярко червено. Житейска трагедия или по-скоро лична.
мисловната перверзия съсипва
ръце завързани, отворен мозък
разрязвам последните квадрати
на тялото, от което се посипват
сърцето, далакът, всички кости
ще спрат ли да се появяват пеперуди
всеки път, когато той ме забележи
плодът е най-вкусен в дните
в които най-тежко е заразен
-------
когато невинният примамва
всички ръце на виновния са по погрешка притворени.
Коментари
Публикуване на коментар