За сбъднатата невъзможност.

Всеки човек има тайни. Загадъчни, непонятни, мръсни, недостойни малки тайни, които го правят уязвим и самотен. Малко място в съзнанието си, към което никой няма пропуск и пътят е зазидан от дебели камъни и трънливи растения.  Тъмно кътче, в което дори самият притежател на ключа не обича често да се връща и най-важното, в повечето случаи не го прави нарочно. Това място обаче го задължава да не го забрави и се нуждае от постоянни грижи. И така човек от време на време се връща към него, за да го нахрани с нови преживявания, за да го засити с нови мисли, за да задоволи жаждата му за компания и да изчисти прахоляка на предишните прегрешения. Защото това тъмно кътче има характеристиките едновременно на убиец-социопат и на незадоволена и самотна любовница.  В това пространство на съзнанието глас имат най-мръсните и грозни лица на човека-негов притежател. Това място примамва със своята сбъднатост, в него няма Не-та и Не-трябва-та, то не спазва никакви морални и етични кодекси. И най-важното това място не осъжда. В него човек може да бъде убиец, крадец, идолопоклонник, измамник, педофил, инцесто-любец, терорист и никой преминаващ нему минувач не би го "хванал".  Това място не се интересува какво е твоето лице за пред обществото, дали си баща на три осиновени деца или свещеник в католическа църква няма абсолютно никакво значение. Защото както казахме по-горе това място е в съзнанието, не се вижда нито по погледа, нито по облеклото, но в никакъв случай не е фикция. Това място не осъжда, за това да го има изобщо вина биха имали обществото, родителите, но не и то. Това пространство се характеризира  с много къса памет, точно както социопатът ден за ден си внушава, че всъщност е по-непорочен и от дете. То не се примирява с малко, винаги иска от всички онези подли и мръсни неща в големи количества и често, както би искала любовница в края на седмицата. И всеки без изключение има такова местенце в съзнанието си, разликите идват от това колко често го посещава и колко често се грижи за неговото "здраво" съществуване. А пък съображенията за горното са пряко обвързани със силата на волята на човека.
Тези разсъждения бяха необходими, мили читатели,  за да мога сега да разкажа за последния месец от живота си. През това убийствено време  почти всеки ден бях почетен гостенин на собственото си мръсно каменно царство. Лежа, гледам него и си мисля: "Tой има всичко онова, способно да ме направи щастлива". Подходящ е за мен, но не по скучния начин, а онзи, при който дълго време си работил върху даден проект, потял си се и си го представял в завършен вид и ето че се е случил. Но хората са интересни същества, биват очаровани от невъзможности. Такива трънливи и засукани ситуации ни привличат, които в нормални обстоятелства бихме сметнали за недопустими. Оставих се на такива мисли по Синия човек, прогонвах го с думи, но го примамвах с поведение. Толкова слаби същества са хората, позволих му да ме докосне и да ме има, макар и за кратко. Обърках го после, като му казах:

- Нужно e вече да спреш да се държиш по този "начин".   
Той отговори: - "сърце начин"?
- Точно този - казах.
Защото с нашето биване заедно бихме побъркали и преместили цялата природа на съществуване на всички останали замесени с нас самите.

Обичам 
обичам
обичам
да те гледам 
през процепа на 
сбъдната невъзможност, 
като дете, 
което само се досеща 
за несъществуването на Дядо Коледа 
и въпреки това 
му праща усърдно писма....