Преображение

Приемам тежестта
на дъжда върху плещите,
приличам на липа
с листа от роса покрита.

Пречиствам се веднъж,
усещам се свободна
и дишам като в сън
в готовност да се сбъдна.

Променям се едва
и смелост ще ми трябва
да може най-подир
във слънце да повярвам.

И капките ще спрат,
и дъга над хълма ще се вдигне,
ще пожелая аз,
до мене ти да стигнеш.

~ 02.07.

Коментари

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Прочетете още

Двама

С усмивка тихо ме повикай, ще дойда аз със тяло на нощта и времето изгубва вече стойност, ще бъде наша вечността. С ръце протегнати хвани ме, ще слеем пръсти в забранена тишина и чувствата добиват вече смисъл, ще забравим за онази самота. С очи измамливо поискай ме, ще скрия теб и мен във лунна светлина и хората със завист ще ни търсят, ще бъдем само двама в любовта. (07.05.2009)

Прочетете още

I fix nothing, I let it go.

Търсене в този блог