Спри! Не бързай толкова. Огледай се малко. Виж какво подминаваш. Усмихвай се повече на непознати. Позволявай да бъдеш заговарян. Помагай, ако можеш. Не бъди сляп за околните. Прави хубави неща. Бъди понякога и намръщен. Остави се да бъдеш тъжен. Изпусни малко парата. Кажи, че си спрял да вярваш и въпреки това продължи да бъдеш романтик. Благодари повече. Обръщай внимание на най-дребните неща. Пътувай. Не се страхувай да се изгубиш. Опознавай чужди традиции. И цени своята. Разпознавай важните неща. Твори. Мечтай. Обичай. Не се връщай. Не поправяй. Не съжалявай. Винаги върви напред!
И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)
Коментари
Публикуване на коментар