I fix nothing, I let it go.

Да, бяхме слаби, но силни сме сега, облечени със Твойта праведност. Преди се давахме на страсти и дела, сега оправдани сме в Христа! Пътувахме за никъде, копнеехме за вятъра. Продавахме, купувахме, но празни връщахме се... някога.. В душите ни безплодни, светът ни бе приятел. Избирахме по Его и търсихме Създател. Но нямахме Спасител и спъвахме се ден след ден, до онзи миг, във който провалът бе последен. Защото се спасихме и срещнахме ний Господа.. без да го заслужим, без дела и склонността да присвоим за себе си заслугата. Защото осъзнахме човешката си нищета и смирихме се и плакахме за жертвата на Исус Христа. Сега сме оправдани, призвани сме за нов живот! И делото Господне не ще се спрем да прогласим. Така че всичките народи да познаят Господа и Негови ученици да се наричат всякога! (6.09.2019 г.)

мисли в главата рибки в реката хаос във думите коси разпиляни поглед в тълпата слънце в мъглата понятност-потайност в разговори - пъзели.

щях да броя с часове луничките по лицето ти (ако имаше лунички) щях да докосвам белезите от живота по тялото ти (ако знаех, че ги имаш) щях да плувам безметежно в синевата на очите ти (ако имаше сини очи) щях да цитирам поемите и стиховете ти (ако беше станал поет) щях да се обличам често по-особено (ако беше ми казал кое "особено" ти харесва) щях да ходя с теб навсякъде (ако изобщо обичаше да пътуваш) Но ти  си просто някой чужд и интересен Какво ли с тебе щях ако те познавах?

Любовта е достатъчна.  Аз и ти не сме!  Вплетени, объркани,  търсим ключове  към врати, отключващи  щастие, но не!  Недостатъчни се връщаме  и все гладни сме. А има тайна простичка -  да даваш от сърце.  Научиш ли се,  вярвай ми,  любовта достатъчна  ще е!

2 Б са клас чудесен, пълен с умнички деца. Ивето ни е спортистка пък от класа при това. Ники да рисува най-обича, Илия е като паяк на стена. Яна певица е голяма, Ерик ни учудва с номера щом за брейка стане дума. Викито над книгите заляга. Васко пък със смях ни заразява. Всички спират да шумят щом Катринка с танц се изявява. Жорко много е пътувал и е голям скиор. Елдар – медалист по шорттрек ставал да разказва много обожава. А пък Боби от футбол се вълнува и Митко е направо каскадьор! Всички гледат със желание света наоколо да опознаят! 2 Б са клас чудесен И обичам си ги аз! Пожелавам им веселие, ще се видим в трети клас! 

нека аз се преструвам, че ми липсваш а пък ти да НЕ казваш, че го знаеш. нека на думи ме събличаш от допир да те е страх от счупване нека сме отчайващо неискрени неразбраност локва спор помежду ни когато сме готови да обичаме ще бъдем ли най-после себе си?

искаш ме за себе си аз пък искам да танцувам нощта е красива и не съм на себе си може би даже се преструвам ще играем на гоненица с лунните лъчи а в снега ще полежим до сутринта ще ми кажеш, че без мен не можеш ти а аз вътрешно от цинизъм ще пищя играеш с гънките на усмивката ми и за миг ме пренасяш в друга галактика може би чак след 24 се случвали истински специалните неща.