Пропускане към основното съдържание

.. за всичко, което Бог направи

Да, бяхме слаби, но силни сме сега,
облечени със Твойта праведност.
Преди се давахме на страсти и дела,
сега оправдани сме в Христа!

Пътувахме за никъде, копнеехме за вятъра.
Продавахме, купувахме, но празни връщахме се... някога..
В душите ни безплодни, светът ни бе приятел.
Избирахме по Его и търсихме Създател.

Но нямахме Спасител и спъвахме се ден след ден,
до онзи миг, във който провалът бе последен.
Защото се спасихме и срещнахме ний Господа..
без да го заслужим, без дела и склонността
да присвоим за себе си заслугата.
Защото осъзнахме човешката си нищета
и смирихме се и плакахме за жертвата на Исус Христа.

Сега сме оправдани, призвани сме за нов живот!
И делото Господне не ще се спрем да прогласим.
Така че всичките народи да познаят Господа
и Негови ученици да се наричат всякога!

(6.09.2019 г.)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)
  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

И люляците се превърнаха във птици..

И люляците се превърнаха във птици, когато срещнах твоята усмивка, а беше пролет, боцкаха карфици от минали любови в болезнена обвивка. И слънцето с дъжда измисли песен, а мен престана да ме има, разтворихме се в цвят телесен, един във друг се смесихме двамина. А вятърът разпали огъня изстинал, в секунди светът се преобърна когато сляхме се в едно, но ето, как съня в реалност да превърна? 22.05.2012