Пропускане към основното съдържание

2. Никой не е ти е длъжен с нищо


Не се възползвай от хората, не очаквай от другите да ти помагат непрестанно и независимо от всичко. Никой не е длъжен да го прави. Бъди благодарен за това, че са до теб. Бъди благодаря, че правят живота ти по-смислен. Те са дошли там НЕ за да играят ролята на "помощни колелца". Ако сам не можеш да се справиш с ежедневните задачи, тогава се научи. Не карай хората да вършат нещата вместо теб. Не ги третирай като даденост. Няма човек, който ще търпи такъв вид егоизъм. 


Коментари

Популярни публикации от този блог

  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Двама

С усмивка тихо ме повикай, ще дойда аз със тяло на нощта и времето изгубва вече стойност, ще бъде наша вечността. С ръце протегнати хвани ме, ще слеем пръсти в забранена тишина и чувствата добиват вече смисъл, ще забравим за онази самота. С очи измамливо поискай ме, ще скрия теб и мен във лунна светлина и хората със завист ще ни търсят, ще бъдем само двама в любовта. (07.05.2009)