Пропускане към основното съдържание

25 неща, които научих за своите 25 години


Един списък с 25 уроци, които извлякох за своите 25. И тъй като смятам, че човек е проект, който е в постоянна промяна и самоусъвършенстване, нищо от казаното по-долу не стои със знак перманентност. През останалите дни от месец ноември ще публикувам всеки един урок отделно с описание към него.
Това е много личен проект, вдъхновен от един прекрасен youtuber, учител, човек, Ралф Смарт.


1. Всеки човек има собствен път. 2. Никой не е ти е длъжен с нищо.

3. Бъди автентичен, не се прави на някой, който не си. 4. Прави това, което те прави щастлив. 5. Заобиколи се с хора, които те подкрепят. 6. Цени родителите си.

7. Няма по-прекрасно усещане от независимостта. 8. Намери занимания, които те вдъхновяват. 9. Подходящият човек ще дойде като комплимент към твоя живот, няма да се превръща в целия ти живот. 10. Сродната душа не идва, за да запълни липси. 11. Преди всичко трябва да откриеш вътрешна хармония и щастие. 12. Хората идват в твоя живот или като урок или като благословия. 13. Не съжалявай за нищо. 14. Не се примирявай с малко, имай знание за собствената си цена и какво заслужаваш. 15. Първо заобичай себе си, след това бъди способен да даваш любов и накрая, чак накрая ще получиш такава. 16. Всичко, което ти се случва има предварително зареден смисъл. Нищо не е случайно. 17. Бъди открит към света, общувай повече. 18. Не забравяй да бъдеш спонтанен, да рискуваш. 19. Понякога трябва да сгрешиш, как иначе ще се научиш. 20. Не се страхувай да пораснеш. Бъди способен да поемаш отговорност за всяко действие. 21. Никога не спирай да се учиш. 22. Пътувай колкото можеш повече. 23. Опитвай се да помагаш и да бъдеш добър всеки ден, без да очакваш нищо в замяна. 24. Остави се да бъдеш тъжен, преодолей неуспехите си и работи непрестанно върху недостатъците си. 25. Вселената е подготвила нещо много специално за теб, вярвай твърдо в това и винаги върви напред.



Коментари

Популярни публикации от този блог

  Сред снега звънлив и тихо в мрака през нощта изникна минзухар. И дълго беше сам, но ето стана наоколо лилав простора цял. Лъчите стопиха снежната премяна и всяко тайно чудо стана явно. Земята зажадува дъхава промяна, теменужена мелодия засвири трайно. Деца извика пролетната песен в букет от трепети поникнали, за радост, за живот чудесен след бурите се раждат изгреви.

Вятър

И тази нощ ще бъда Вятър, вилнеещ тъй самотен из града, ще бъда без лице, тяло и без сянка, за да не мога лесно да се приземя. А Вятърът захвърля всички чувства, които го потискат и шептят, обаче с думи, завързани със котва, те приказка измислена четат. А Вятърът не вярва на онези, които свалят от небето му звезди и в дар му дават всичките комети, реалност иска той – не ще ги оцени. Виелица е, но зима е, нормално. Вятърът замръзна под дъжда и бе подминат тъй профанно, и бе убит от всеки със слова. Но мина някой и стопли го за малко и светнаха по-ярко нощните звезди, реших да бъда Вятър, но за кратко, изгубих се в най прекрасните очи. (26.12.2011)

Двама

С усмивка тихо ме повикай, ще дойда аз със тяло на нощта и времето изгубва вече стойност, ще бъде наша вечността. С ръце протегнати хвани ме, ще слеем пръсти в забранена тишина и чувствата добиват вече смисъл, ще забравим за онази самота. С очи измамливо поискай ме, ще скрия теб и мен във лунна светлина и хората със завист ще ни търсят, ще бъдем само двама в любовта. (07.05.2009)